Във теб, Българийо, се вричам
от първия до сетния си земен дъх.
Мълвя молитвените думи пред иконата свещена -
родова светиня завещана: "ДА ПРЕБЪДЕШ!"
С ръце - по-здрави от стомана ме обгърна
от първия задъхан вопъл.
До днес крепиш ме с коравата си земна твърд,
БЪЛГАРИЙО, светиньо моя!
Преплете корени на бряст столетен
в корените на топола бяла - дървото на рода.
Заплете в тях и мойте тънки, слаби корени в мига,
надала първи вик на българска земя.
Поглъщах с майчиното мляко жадно родовата памет
от столетника и бялото дърво, за да се влива българското в мен.
Със твърди стъпки по корава българска земя вървя.
И дишам въздуха на моите деди.
Във теб, Българийо, Родино моя, вричам се!
И моля се - свещена и незаменима: ДА ПРЕБЪДЕШ!